 |
 |
 |
 |
| Търсене Интернет страници |
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Политика за психично здраве на Република България
Здравната реформа в България има за цел да подобри здравното състояние на българските граждани чрез изграждане на модерни институции за предлагане на медицински услуги, тяхното финансиране и осигуряване на качеството. Съществена част от тази реформа е реформата в областта на психичното здраве, която се осъществява съгласно националната политика за психично здраве. Основни приоритети на Политиката за психично здраве на Република България 2004-2012 г. са: осигуряване на равен и адекватен достъп до психичноздравни грижи на всички хора с психични проблеми; създаване на система от служби за хората със сериозна психична болест и тежка социална дисфункция, чрез която да се осигури континуитет на грижите и социалното им включване и да се гарантира собствената им и на обществото безопасност; и изработване на стратегии за превенция, профилактика и промоция на психично здраве, както и за борба със стигмата и дискриминацията на психично болните, гарантиращи снижаването на икономическото и социалното бреме от психичната болест. Основен обект на националната политика са хората с тежка психична болест, поради предизвикателствата, поставяни от тези заболявания пред пациентите, близките им и обществото като цяло.
Стратегически цели на политиката за психично здраве
Основна цел на политиката за психично здраве е да запази и подобри психичното здраве на населението, както и да изведе психичното здраве от професионалната, организационната и политическата изолация и да го включи в общата система на общественото здраве. За тази цел е необходимо да бъдат изградени мултифункционални и базирани в общността служби за психично-здравни услуги. Въвеждането на общественоздравен подход трябва да осигури интегрирането на тези служби в общата медицинска мрежа, както и координацията им с други служби в сектори като социално подпомагане, образование, трудово законодателство и др. Това ще бъде постигнато чрез въвличане на местните власти в планирането, финансирането и управлението на службите и услугите.
Предлагането на психично-здравни услуги е основано на спазването на правата на пациентите, оценка на техните индивидуални нужди и осигуряване правото им на избор.
Принципи на психично-здравната политика
Обслужване в общността. Деинституционализация
Новите здравни технологии създават възможност за психично-здравни грижи, които не се базират на изолация на психично болните, с хронична тежка психична болест, а позволяват тяхното участие в естествените човешки общности. Това ще се осъществи чрез разкриване на дневни центрове за психосоциална рехабилитация, защитени жилища за хора с психични разстройства, остри психиатрични отделения към многопрофилни болници.
Човешки права
Основен принцип при провеждането на психично-здравна политика е спазването на човешките права на потребителите на психиатрични услуги. Съблюдаването на човешките права на психично болните ще става при отчитане на баланса между правата на пациентите и защитата на интересите на обществото.
Качество на услугите
Качеството на услугите се гарантира чрез разработване на правила, клинични препоръки, процедури и критерии за оценка, съставляващи алгоритми за психично-здравни услуги. Всичко това е необходимо, за да се осигури непрекъснатост и комплексност на процеса на психиатрично обслужване.
Интеграция на потребителите в лечебно-рехабилитационния процес. Формиране на потребителски неформални групи
Интеграцията на потребителите е осъществима чрез създаване на възможности за тяхното участие в планирането и провеждането на превантивни и рехабилитационни дейности, както и в собствения им терапевтичен план. Необходимо е участието на пациентите в управлението на заведенията за психиатрични услуги да бъде насърчавано и да се подкрепят инициативи за създаване на неформални групи от потребители и заинтересовани лица, свързани с тяхното лечение и обгрижване.
Интегрален подход
Необходимо е да се предефинира пакетът от дейности на общопрактикуващите лекари с въвеждане на набор от психично-здравни услуги съобразен с нивото на тяхната подготовка и възможности за промотивна и превантивна дейност. Отношението към психично болните трябва да бъде справедливо, като се отчитат техните релативно по-високи нужди от обгрижване в сравнение с останалите пациенти.
Психиатричните услуги ще бъдат предлагани комплексно, като психиатричната болест ще се разглежда като проблем на индивида и неговата общност. За целта ще бъдат мобилизирани общите и специализирани медицински ресурси, както и социалните и човешки ресурси в общността. Екипите за психично-здравни услуги ще бъдат изграждани на мултидисциплинарен принцип чрез въвличане на немедицински и парамедицински специалисти.
Политика, основана на доказателства
Разполагането на психично-здравни служби в общността ще се основава на системно проучване на психично-здравното състояние на населението.
Профилът на психично-здравната ситема ще се определя от идентифицираните потребности на страдащите от психични разстройства, при предоставяне на възможности за избор на такива услуги. Пример за това е провежданото в момента национално епидемиологично проучване на психичните проблеми, възникнали в резултат на стрес (EPIBUL), на чиято основа ще се изработи стратегия/политика с план за действие за справяне с честите психични разстойства.
Ще се преустанови практиката на подкрепа на дейности заради самите дейности и ще се обвърже предлагането на услуги с оценката на резултата и събирането на данни.
Промоция и превенция
Промоцията на психично здраве е най-ефективна, когато действа в критични моменти от живота на индивида и общността, като използва комбинация от методи за усилване на капацитета на всеки индивид за поддържане на психичното му благополучие и за консолидиране на общностите за справяне с факторите на местно ниво, които подкопават/уронват психичното здраве. Промотивните дейности ще бъдат съществена част от лечебно-рехабилитационния процес и ще засягат не само групите, нуждаещи се от психично-здравна помощ, но и цялото общество. Ключов момент тук е разработването на програми и създаване на съответните служби за ранно откриване и интервенции не само на тежките, но и на разпространените психични разстройства. По този начин ще се намали тежката болестност и инвалидизация от психични болести, преждевременната смъртност сред хората с психична болест, както и годините живот, проживени в инвалидност.
Борба със стигмата и дискриминацията
Психиатричната стигма в България е силна, неосъзната и има икономически последици. Психично болните са социално дискриминирани. Прието е да се смята, че единствено болните са виновни за нещастието си и че не бива да очакват от обществото да споделя бремето им.
За да се преодолее този негативен феномен е необходимо в процеса на въвеждане на политиката за психично здраве да се ангажират структурите на гражданското общество и мас-медиите.
Регионална политика за психично здраве в Област Сливен
На регионално ниво дейностите по изпълнението на Политиката за психично здраве се осъществява от специализиран консултативен орган към РЦЗ - Областен съвет по психично здраве.
Съставът на Областния съвет по психично здраве в Област Сливен е определен със заповед на Директора на РЦЗ:
Председател: д-р Недялка Чолакова – Директор РЦЗ-Сливен
Зам.председател: д-р Нина Николова – Специалист-психиатър
Членове:
1. д-р Розалина Петрова -Началник ОЛРЗБЗ при МБАЛ-Сливен
2. д-р Неделчо Ников –Специалист-психиатър
3. д-р Рени Дариткова –Началник отлед "ОКЛЗ и РКМЕ" при РЦЗ-Сливен
4. д-р Василиса Симеонова -Директор ЦСМП-Сливен
5. Стела Бояджиева -Старши експерт на РИ на МОН-Сливен
6. г-жа Мария Динкова -Общинска администрация-Сливен
7. г-жа Цветанка Радева -Общинска администрация-Нова Загора
8. г-жа Веселина Русева -Общинска администрация-Котел
9. г-н Любомир Леонов -Общинска администрация-Твърдица
10.г-жа Павлина Ангелова -Секретар на НКБППМН-Община Сливен
11.г-жа Даниела Савова -Старши експерт при РДСП-Сливен
Дейността на Областния съвет по психично здраве се осъществява съгласно утвърден от Директора на РЦЗ-Сливен Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на съвета.
ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА OБЛАСТНИЯ СЪВЕТ ПО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ КЪМ РЦЗ-СЛИВЕН
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. (1) С правилника се уреждат организацията и дейността на Областния съвет по психично здраве към Регионален център по здравеопазване-Сливен, наричан по-нататък "съвета".
(2) Съветът е орган за провеждане на регионалната политика за психично здраве в Област Сливен и изпълнение на Национален план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве на Република България за периода 2006-2012г.
Раздел II.
Организация на съвета
Чл. 2. (1) Съветът е колективен орган, който се състои от председател, координатор и членове.
(2) Председател на съвета е директора на Регионалния център по здравеопазване.
(3) Координатор на съвета е специалист, квалифициран в областта на психично-здравната помощ и психично-здравните грижи – психиатър, психолог, социален работник.
(3) За членове на съвета се привличат представители на всички органи и институции, ангажирани с проблемите на психичното здраве: секторите здравеопазване, образование, социални грижи, лечебните заведения, местните професионални общности и организациите на пациентите.
Чл. 4. В зависимост от въпросите, включени в дневния ред, в заседанията на съвета могат да участват и представители на неправителствени и други организации.
Чл. 5. (1) Председателят на съвета:
1. представлява съвета;
2. ръководи заседанията и цялостната работа на съвета;
3. внася за разглеждане от Регионалния съвет по здравеопазване предложения и въпроси във връзка с дейността на съвета;
4. подписва протоколите от заседанията на съвета;
(2) В отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от координатора.
Чл. 7. (1) Съветът е постояннодействащ орган, който провежда най-малко четири редовни заседания в годината.
(2) Заседанията на съвета се свикват от неговия председател въз основа на решение, взето на предишно заседание.
(3) Съветът може да проведе извънредно заседание по предварително обявен дневен ред по инициатива на всеки от членовете му.
Чл. 8. (1) За всяко заседание се съставя дневен ред, който се изготвя от секретаря и се изпраща на членовете на съвета най-малко 5 работни дни преди заседанието заедно с материалите от дневния ред.
(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.
Чл. 9. Заседанията на съвета се считат за редовни, ако в тях участват най-малко две трети от членовете му. При липса на кворум се насрочва ново заседание.
Чл. 10. (1) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от членовете на съвета.
(2) По предложение на всеки от членовете му съветът може да реши по конкретен въпрос да се проведе тайно гласуване.
Чл. 11. (1) На заседанията на съвета се водят протоколи. Протоколите се подписват от водещия протокола и от председателя на съвета.
(2) Към протоколите с приетите решения се прилагат и документите, обсъдени на заседанията на съвета.
Раздел III.
Експертни съвети
Чл. 12. (1) Към Регионалния съвет по психично здраве могат да се сформират временни експертни съвети по даден проблем, в който се включват експерти в областта на психиатрията, психологията, социални дейности, педагози и др..
(2) Съставът на експертния съвет се определя с решение на Регионалния съвет по психично здраве по предложение на неговите членове.
Чл. 13. (1) Експертните съвети изготвят оценка за всяко предложение за разработване на регионална програма, план или проект в областта на психичното здраве.
(2) Директорът на РЦЗ внася за проучване от експертния съвет направените предложения.
(4) Въз основа на извършени проучвания, изследвания и анализи експертният съвет изготвя мотивирано становище за всяко предложение поотделно.
Раздел IV.
Функции на Съвета по психично здраве
Чл. 14. (1) Съветът по психично здраве е орган за изпълнение на националната политика в областта на психичното здраве на областно равнище.
(2) Съветът осъществява следните функции:
1. оказва помощ и съдействие при провеждането на активна политика в областта на психичното здраве в съответствие с изискванията на националните и международните правни норми за равнопоставеност и социална закрила на болните с психични заболявания;
2. проучва и анализира потребностите на болните с психични заболявания от лечение, рехабилитация и социална интеграция и прави предложения за повишаване на медико-социалната и икономическата ефективност на тези дейности пред компетентните държавни, общински, обществени и стопански органи и организации;
3. обсъжда и приема становища по местни програми и проекти в областта на психичното здраве и социалната интеграция на психично болните;
4. съдейства за координацията между държавните, общинските, обществените и стопанските органи и организации с неправителствените организации по отношение на дейностите, свързани с психичното здраве за осигуряване на необходимата обществена подкрепа на дейността им;
8. поддържа връзки със средствата за масово осведомяване и популяризира проблемите и мерките, свързани с опазване на психичното здраве на населението и лечението, рехабилитацията и социалната интеграция на психично болните;
9. приема ежегодни отчети и взема мерки за подобряване на дейността си;
10. изпълнява задачите заложени в Националната политика за психично здраве на гражданите на Република България 2006-2012г., като:
10.1. Оценява съществуващите психично-здравни дейности по територията на областта в съответствие с потребностите на населението от психично-здравни грижи.
10.2. Разработва Регионален план за развитие на психично-здравни услуги в общността, базиран на анализ на сегашното им състояние, обслужвания контингент и данните от проучванията на общото население в областта.
10.3. Организира и координира местно планиране за предлагане на психо-социална рехабилитация под формата на дневни центрове и защитени жилища, като служби към съответните общини
10.4. Съдейства за организиране на обучение и мрежа от специалисти от различни професии по въпросите за психичното здраве.
10.5. Контролира разработването и внедряването на стандарти за работа с психично болни в заведенията от системата за психично-здравни грижи.
10.6. Организира създаването и въвеждането на регионална информационна система за психично здраве въз основа на данните за отделните пациенти с цел проследяване на непрекъснатостта на грижите.
10.8. Осъществява дейности гарантиращи защитата на правата на психиатричните пациенти.
Чл. 15. (1) Регионалният съвет по психично здраве осъществява ръководството и контрола върху изпълнението на дейностите, свързани с изпълнението на националната и регионалната програми за психично здраве, като изготвя предложения, указания и анализи по определените критерии и индикатори.
(2) Съветът се произнася по жалби и сигнали за нарушения на правата на психично болните и при необходимост сезира съответните компетентни органи.
Чл. 16. (1) Директорът на РЦЗ организира цялостната дейност по изпълнението на политиката за психично здраве на областно и централно равнище, както и изпълнението на Националната програма за психично здраве на гражданите 2001-2005г.
(2) В края на всяка година съветът отчитат дейността си чрез Директора на РЦЗ пред Регионалния съвет по здравеопазване. Въз основа на направените отчети Областният съвет по психично здраве предприема необходимите мерки в съответствие с получените резултати.
Чл. 17. (1) Областният съвет по психично здраве събира, съхранява и анализира информацията на областно равнище, която е необходима за изготвянето, осъществяването и координирането на регионални програми и проекти в областта на психичното здраве.
(3) При изпълнение на националната политика за психично здраве Областният съвет по психично здраве се ръководи методически от Националния съвет за психично здраве и Дирекция „Национална здравна политика на Министерството на здравеопазването.
|
|
|
|
|
|
